Живата комуникация днес се случва рядко и по оскъдни теми, но общото чувство е, че сме свързани с целия свят. Това каза писателката Анжелина Бъчварова. Нейните разкази „Кукувицата“, „Кривото пиано“ и „Камбанен звън“ са публикувани във втория брой на списание „Съвременник“ за 2024 г.

Значението на „Съвременник“ за българската литература е ключово от самото му създаване, отбеляза Бъчварова. „Списанието е пристан за всеки читател, който жадува за качествена литература, неопетнена от модни тенденции, маркетингови стратегии и политическо вмешателство“, смята авторката.

БЕЗГРИЖИЕТО КАТО ИДЕАЛ

В разказите си тя разглежда темите за любовта, живота и смъртта. По думите поколението Y, към което и тя принадлежи, е превърнало до голяма степен безгрижието в идеал, заради което неговите представители нямат време да разсъждават по тези теми.

„Нямаме условията или по-скоро не ги създаваме, за да разполагаме с пространството, което големите и истински теми изискват. Разговорите се свеждат често до това кой какво е ял, къде е бил, какво е видял или чул за някой друг, в добрия вариант - какво е чел или гледал като постановка. Например аз не знам за осемдесет процента от моите приятели какво е определението им за любов, какъв е идеалът им за живот или дали се страхуват от смъртта“, разказа Анжелина Бъчварова.

Според нея това издигане на безгрижието в идеал се дължи на начина, по който се използват възможностите. „Когато царства изобилието - или усещането за изобилие, при липса на бдителност и съзнателност, може да се размие критерият. Криза на критерия. Кое е истински добре за мен? Ако закуската ти е на палмата, трябва да се научиш да си я сваляш. Наложително е за твоето оцеляване е да си чевръст. Ако за закуска имаш избор да излезеш да си купиш нещо размразено и претоплено или да си я направиш сам, тук вече ти прилагаш своя личен критерий“, обяснява тя. Допълва, че голяма част от поколението, към което принадлежи, не познава идеята за лишение, а е радетел на разхищението в много направления - от битови избори като храна, как изхвърля боклука си, до теми като в какво влага парите си или как гледа децата си. Това е безгрижието на нашето поколение - грижим се много повече за света отвън, отколкото за света отвътре, отбелязва писателката.

ГОЛЕМИТЕ И МАЛКИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД ЛЮБОВТА

Главният герой в разказа „Кукувицата“ на Анжелина Бъчварова разсъждава, че „любовта е да успееш да натрапиш мирогледа си, а флиртът – да се провалиш“. По думите на авторката персонажът представлява „отлична представителна извадка от нашумялото схващане, че светът е само работа, хапване, пийване, снимчици и екскурзии“. „Аз вярвам, че в любовта няма сметкаджийство. Струва ми се нормално единият да обича различно от другия. Трети лица етикетират това като - единият обича повече от другия. Спрямо чии схващания? Ако в едни отношения преобладава желанието за налагане, клетниците се озовават в мита за Сизиф. Моите герои се мъчат с въпроси като: Има ли две истини - моя и твоя, и дали съществуват две верни, противоречащи си твърдения...“, обясни Бъчварова.

Според нея днес хората подценяват значението както на любовта, така и на целувката – мотив, който авторката изследва в „Кривото пиано“. В този разказ сме свидетели на една симптоматика на отношенията, изразена в един на първи поглед незначителен детайл като целувката, отбелязва писателката.

„Дяволът е в детайлите, както гласи клишето. Но Бог е създал Дявола. Значи всеки детайл е от божествено значение. Особено целувката! Натрупването на подобни дреболии издава невъзможност или нежелание за промяна. При големи предизвикателства - болест, работни несполуки, страдание, любовта се калява. А иначе с дребните нещица, понеже ги подценяваме, не създаваме защитна стена и допускаме да се превърнат в една Пиза от дреболии. И любовта се килва“, посочва тя.

Бъчварова разказва, че в миналото, когато била малка, първата целувка се е планирала с усилие, сходно на космически полет. „Нататък си казвахме: „Само се целувахме“. Как така само? Как едно от най-важните събития в живота вече е „само“... Прилича ми на инфлация на целувката“, обясни тя.

По думите съвременният човек няма желание да се себеизследва. „Вече за да се свържем със себе си, ходим на ритрийт. Някой друг ни учи как да дишаме, как да се движим, как да се справяме с ежедневието“, отбеляза Бъчварова. Допълни, че според нея има пропаст между човека и собствената му душа, светоусещане.

„ПИСМО ОТ ТАМАГОЧИ“

Анжелина Бъчварова отбелязва, че „слуховете за продължението“ на първия роман „Писмо от тамагочи“ не са силно преувеличени. Книгата излезе през 2023 г., като описва живота на едно дете през 90-те години. Романът бе отличен с награда от националния конкурс „Южна пролет“ в категорията „Детска литература“.

В продължението на „Писмо от тамагочи“ гъмжи от любовни истории и хомеопатична доза бели, ако сравняваме с предходната част, отбеляза писателката.

Тя разказа, че в момента довършва серия други детски книжки - за приключенията на чичо Кърт и Андрей. Това са завладяващи истории за дете, което превежда Кърт в живота на хората - те се учат и порастват взаимно благодарение на многопластовия им поглед - под и над земята, отбеляза авторката.

Анжелина Бъчварова е родена в София. Завършва бакалавър и магистратура във Великобритания, специалност „Реклама и маркетинг“. Работи като маркетолог над десет години в компании в чужбина. Публикува първия си роман „Писмо от тамагочи“ през 2023 г.